Големият смисъл на малките неща в живота!

Тя е още надежда за плод.
Не е още вина или смисъл.
Тя не знае какво е живот.
И си прави, каквото си иска.
Аз я чакам, броя часове,
а пък тя се разсейва по облак.
И ми казва, че Там е добре —
а пък Тук — по предателски обло.
Аз отчаяно драскам слънца —
аз подкупвам детето със светло:
Гледай, толкова чужди деца
не улучиха черния петък.
Имай смелост — и ти се роди.
Нарочи си за празника сряда.
Избери си от всички бащи —
този, който си спомня за кладата.
Този, който горял е веднъж,
ще те пази от всички пожари.
Дъщеря ми не вярва на мъж.
Не се ражда. И аз остарявам.

Камелия Кондова

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: