Големият смисъл на малките неща в живота!

Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци – всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи.

Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклоническо пътуване:
— То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път.

Първият син си помислил: “Какво да правя със семената?” Сложил ги в железен сейф – когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били.

Вторият син си помислил: “Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена – изобщо не са семена”. Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: “Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били”.

А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място.

След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: “Какво е това? Нима такива семена ти дадох?” Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!” Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: “Ти си материалист”.

Вторият син се втурнал към маагзина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: “Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог”.

Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. “Какво ли е направил той?” А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: “Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: “Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!”

Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята – те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога – не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта – а любовта не може да се пази в склад.
Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности.

Любовта прилича на цветята – ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. Бог е източника на любов и колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб.Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: