Големият смисъл на малките неща в живота!

Лош човек

Очите на старата жена бяха просълзени и тъжно гледаха през мен.
– Здравей бабо Дено, какво се е случило-попитах с надежда да е нещо незначително.

Тя живееше скромно и сама, в гарсониера на четвъртия етаж. Имаше дъщеря Юлия, на гурбет в Америка и никой друг. Беше силна жена, сама се справяше в живота и никога не хленчеше.

– Седни, ще ти разкажа, дано олекне. Преди два месеца в къщи ми позвъни едно момче. Каза, че се връща от Америка и познава Юлето. Та, тя го помолила да ми се обади и да ми каже, че след две седмици си идва. Затова не праща нищо, ще се видим скоро. Била добре, спечелила пари и можело да ме вземе при себе си. Сърцето ми щеше да се пръсне от радост! Черпих го с кафе, бомбони, всичко каквото имах. Той много бързаше и се оплака, че на аерогарата му откраднали портмонето. Сега не знаел, как да се прибере до Варна. Бях взела пенсийката, имах 80 лева, предложих му 40. Той благодари , много учтиво и каза че ще ми ги върне до седмица, по пощата. Вместо парите да дойдат Юлето се обади. Никога не е пращала при мен такъв човек. Можела да си дойде, чак след година, две. Нахока ме, че съм наивна и вярвам на всеки. Това е!
След минута мълчание тихо добави:
– Преди години, по Великден, срещнах една разплакана циганка с три малки деца в градинката. Едното болно, лошо кашляше, пари нямала за доктори и лекарства. Заведох ги в къщи, хапнаха яйца и козунак, дадох и 20 лева, а тя ми целува ръката. Не минаха няколко месеца и ми звъни на вратата, в ръце с букет от полски цветя. Мислех, че ще ми иска пари, но съм сгрешила. Подава ми 30 лева, връща си борча и за 10 да си купя нещо от нея и пак ми целува ръка.
Как така стана, че за броени години, толкова се променихме ? Не разбирам от демокрация, но знам, че там накъдето сме се запътили, няма човещина и обич !

Нямах много пари, но и предложих:

– Да ти дам някой лев, скъпи лекарства купуваш а и храната за диабетици е по- скъпa.
– Благодаря момчето ми – каза баба  Дена – не е до парите, малко глад ще е полезен. Пари се изкарват и губят. Мъчно ми е, че срещнах лош човек, който ме излъга. Излъга ме, че Юлето си идва скоро. След година, две няма да се видим, едва ли ще изкарам толкоз. Сега, не казвай нищо, не ме утешавай, пази се от лошите хора !

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: