Големият смисъл на малките неща в живота!

Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и рози и казало: “Обичам те, мила Пролет, повярвай ми, не си отивай, остани с мен!” Но Пролетта изобщо не го погледнала,обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото.

Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура. Станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докосвали. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото. “Не си отивай, остани с мен, аз те обичам, мило Лято!”– казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята,улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало.

Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал: “ Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен!” Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни. Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица. “Не се разстройвай, сине, – казала майка му, – Нима не те обича красавицата Пролет?” “О, аз се страхувам от нея, майко, тя ще ме стопи.” – отвърнал Мразът.

А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на зимата букет от сини минзухари. “Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът?” –усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя. “Моят син се бои от теб,махай се, не го търси!” – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта. От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два… Но след известно време погледнала наоколо,усмихнала се и си помислила: “Защо да плача – нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото.” Казала това, престанала да плаче и в същата минута се захванала за работа: веднага снегът се разтопил, потeкли ручеите,раззеленила се тревата, цъфнали дърветата, долетели и започнали да пеят птиците…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: