Големият смисъл на малките неща в живота!

Тайна

– Защо си сама? – ме запитват понякога.
за този въпрос си имам в запас
усмивка, шега уклончива, но тайната
не съм поверила на никого аз.

Защо съм сама? Не отваряй сърцето ми.
Загадъчен образ закотвен е там.
Живея в раздяла, а среща е нямало.
Зова го, а скъпото име не знам.

Затуй може би тъй разпитвам унесено
за горски усои в барутния дим,
за тихи пароли, извикали слънцето,
за пътя на моя незнаен любим.

Затуй може би тъй привличат ме смелите
и все недостатъчно смели са те.
И таен глас чувам дори през целувките:
– Ти пак си сама! – И тъгата расте.

Към своята гибел той бързал дотолкова,
че срещата с мен не дочакал дори.
И нямам от него ни спомен, ни сънища,
ни поглед сред моята нощ да гори.

С кого заменила бих неуловимия?
Той слян е с тази безмълвна земя.
Едничкото негово гордо присъствие
навярно в това е, че аз съм сама.

Б. Димитрова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: