Големият смисъл на малките неща в живота!

Учудваш ли се,мамо,че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри…
Косата ти навярно е забравила
дъха на позабравените пръсти…
Не смееш даже поглед да преместиш-
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми,
която толкоз често е затръшвала вратата!
Не се страхувай,мамо!
Порасна непослушното момиче!
Аз знам,че можеш,затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам…
През сълзи не веднъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна.
Е,нека бъде,нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден моите сълзи ще покапят под
първата и ласка мълчалива…
Аз знам,че тоя ден ще дойде
и като теб ще чакам търпеливо….

Румяна Веселинова


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: