Големият смисъл на малките неща в живота!

Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк.

Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. „Но това е Тя!“-помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята.

Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината. „Кой е там?“-попитал познатия някога глас.

-Това съм аз, Ангелът!

-Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.

-Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!

Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат …

-Какво се е случило с теб?-възкликнал ужасен Ангелът.

-Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?

Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.

-Нима нищо не помниш?

-Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.

Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:

-Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!

Тя смъкнала халата. На съвършеното и тяло, на изваяния и гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.

-А сега си върви!

На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът и влязъл и сърдито погледнал непознатия:

-Кой е този?

-Той си тръгва веднага-строго погледнало момичето Ангела.

-Гладен съм, след пет минути искам да ям!-заявил мъжът.

Девойката се отправила към кухнята.

-Вратата е ей там-посочил с пръст мъжът.-Изчезвай!

От очите на Ангела потекли сълзи:

-Къде са и крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си и направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!

-Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!

Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:

-Не, вие не се обичате истински. Тя ще загине с теб.

И литнал нагоре.

-Защо? Защо говориш така? – закрещял мъжът към небето.

-Защото крилата никога не пречат на любовта.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: